Лична страница на Иглика Георгиева

Да изгубиш, когато го спечелиш


Здравейте всички братя и сестри!

Искам да ви разкажа историята на един човек, който скоро се спомина – моят баща. Толкова обичаният от мен баща. До сега в моя живот най-големият стремеж беше той – моят баща.

Той отишъл да работи в друг град, когато съм била на 3 години. Сега съм почти на 20 и мога да кажа, че не съм живяла с него само едно лято, почти не можех да стигна до истинската му същност, защото той беше обладан от много неща, които се бушуваха в него. Когато бях някъде 5 клас, разбрахме, че живее с друга жена.

Годините си минаваха, но нашите не се развеждаха. Като малка преживях различни видове отхвърляне от негова страна. Макар да усещах, че ме обича, действията му не го показваха, а и никога не ми го беше казвал. Не мога да кажа, че съм имала лошо детство, но като тийнейджър определено залитах по разни не добри момчета, поради факта, че виждах нещо от баща ми в тях. И естествено, това не водеше до нищо добро. В един момент от тийнейджърските ми години реших, че не искам нищо, което прилича на него, да е близо до мен, дори и той.

Не съм се държала добре с баща си. Може би не го е заслужавал по мое мнение. Но сега, гледайки назад, много съжалявам и моля Господ да ми прости за всички груби думи, които съм му наговорила. Минах през много етапи – ту исках да се прибере, ту не го исках.

Имало е случай, в които не се сещаше за мен или за майка ми по 5-6 месеца. Едно лято живях с него само, за да го накарам да разбере какво губи и да го убедя да се прибере вкъщи завинаги, но останаха само обещанията. Не знам какво го е задържало при другата жена. Много пъти ми е казвал, че обича майка ми и иска да се прибере вкъщи. Но когато отидеше при нея, пак оставаше там. Хиляди обещания и лъжи сме преживели с майка ми, и болка, толкова много болка! Годините си минаваха, а отношенията ни не бяха добри. Докато един ден не получихме обаждане, че е в болница. Рак.

Претърпя няколко операции и тръгна на химиотерапия. Нещото, което ме изумяваше, беше, че той все още си беше същият – лекомислен, горд и неразбиращ. Той не одобряваше това, че аз и майка ми сме вярващи – по-точно, че майка ходи на църква, която не е православна. А на мен ми казваше, че съм много млада да се заробвам с такива неща.

Минаха месеци. Състоянието му се влоши. Тогава всички от църквата на майка се молиха за него и Господ не го изостави. Баща ми се позакрепи. Но малко след това започна пак да си говори старите неща за църквата, да не сме ходели там и други подобни. И тогава малко по-малко започна да става все по-зле и по-зле. За година и шест месеца, макар и болен, той не се предаваше, но и не приемаше Господа. Говореше, че болестта е наследствена от майка му и няма нищо общо с греховете му, които бяха толкова много. Не искам дори да ги споменавам, защото вече са без значение.

Мили братя и сестри, искам да ви кажа, че Господ е толкова верен и милостив! Макар и понякога да не разбираме защо ни се случват лоши неща, те винаги имат смисъл. Както ви казах, баща ми не беше точно атеист, вярваше по негов си начин или по-точно, кръстеше се от време на време и казваше  „ако Господ позволи”. Но вършеше много недостойни неща. Преди шест месеца баща ми легна на легло. Не можеше да върви вече, защото разсейките бяха засегнали прешлен на гръбначния стълб. Тогава се започнаха неговите мъки. От болницата не го приемаха, защото бяха казали, че не искат да умре там и му изписаха морфин за болката. Бяха го отписали вече. Дори ни казваха, че до 1-2 месеца ще си отиде от този свят. Никога не вярвайте на докторите! Само Господ  решава кой колко ще живее. 

Мили братя и сестри, искам да ви свидетелствам за чудото, което се случи пред моите очи. Баща ми повярва в Бог по-силно от мен дори, молеше се повече и искаше по-силно от всеки. Сигурно ще си кажете, че е защото е бил болен, но това не е всичко, което се промени, а и повечето от нас са се обърнали към Господ в труден момент. Но искам да ви кажа, че за тези няколко месеца на легло аз за пръв път имах баща. И благодаря на Господ за това.

За пръв път в неговото тяло беше само той и беше толкова добър и толкова ме обичаше и ми го казваше постоянно. Но за жалост, той вече 13-14 години живееше с друга жена, и тя се грижеше за него, и с майка ми отидохме само веднъж, а след това аз ходех само, когато тази жена беше по цял ден на работа и нямаше кой да се грижи за него. Не съм вярвала, че баща ми може да се промени толкова много в положителна светлина. Чела съм много свидетелства, но не съм вярвала, че Бог може да работи и в мен така. Всичката тази болка, трупана с годините, изчезна, когато татко за пръв път ми каза, че ме обича и че съжалява за всичко, което ми е причинил. Нямаше я, беше изчезнала, толкова беше хубаво! На нейно място имаше само любов към него. Любов, която ме изпълваше.

Моля се на Господ да ми прости, че не ходех по-често при него, защото не исках да се срещам с онази жена. А съм изгубила токова много време с него, както той беше изгубил с мен. Знам, че всеки, който чете това, се надява да му кажа, че Господ е изцелил баща ми. Да, изцели го, но душевно. Баща ми получи най-голямата благодат – вярата в Бог, а вярвам – и Божието царство – Рая. След много мъки баща ми се спомина преди няколко дни.

В негова памет реших да напиша тази статия. Искам хората да знаят за неговата съдба. И да не спират да се молят за хората около тях, защото винаги има надежда – не се знае кога ще дойде спасението. Един ден преди да почине баща ми, сънувах, че минава с една кола с бясна скорост покрай мен. Попитах го: „Какво става, татко, нали си болен?”, а той ми отговори „Оздравях”, и ми махаше усмихнат. На следващия ден почина. Моля се този сън да е знак, че Господ го е взел при Себе Си и сега е на по-добро място.

Благодаря Ти, Господи, че ми показа истинския ми баща и ми дари моменти с него, за които съм мечтала от малка.

Обичам те, татко! Винаги ще си в сърцето ми! Прости ми, че не бях по-смела и не бях до теб през цялото време. Вярвам, че вече си щастлив у Дома, на Небето!

21 Юни 2009 г.


Лична страница на Иглика Георгиева