Лична страница на Иглика Георгиева

Изповед на една дъщеря


В безизходиците забравяме да се обръщаме към Господ, забравяме да се молим, да четем Неговото Слово, изобщо – забравяме да се осланяме на Него. А когато се появи светлината в тунела, забравяме дори да Му благодарим, че ни е подал ръка и ни е издърпал. Аз съм от хората, които правят тези грешки. А когато се осъзная, изпитвам такава вина, че не смея дори да се помоля, или се моля, но не усещам молитвите ми да достигат до Него. Болката от това – да нямаме взаимоотношения с Бог, е несравнима, не можем да я притъпим с нищо. 

Спомням си първото нещо, което прочетох в една книжка за вярващи тийнейджъри – беше една история за едно момче, което от малко познало Бог, но през тийнейджърските си години тръгва по лош път и забравя за Него. Неговият най-добър приятел, също вярващ, постоянно му напомнял, че трябва да се моли и да не загубва връзката с Господ, но уви, другото момче не го послушало и намерило своята смърт, като употребил алкохол и карал бясно колата си под влиянието на новите си приятели. Тази история ми се струваше страшно нереална, но осъзнах, че това е истина. Такъв е животът без Него. 

Хората, живеещи в грях, се обричат на страдание – някои на земята, други под нея. Колкото и тъжно и страшно да звучи – животът без Господ е пропилян живот. Един човек в моя живот, който многократно ме е наранявал, ме накара да проумея това. Този човек е наранявал и ограбвал много хора – както материално, така и душевно. През целия си живот той не само не вярваше в Бог, но и твърдеше, че трябва да вярваме в себе си, защото само ние можем да си помогнем. Не мисля, че има грях, който да е подминал – може би само не е убивал. Лъгал ме е безброй пъти, но аз всеки път тайно се надявах, че този път казва истината. Годините си минаваха, но той не се променяше, докато един ден получихме обаждане, че е в болница – преплитане на червата, но установиха, че има рак. И така, вече година и половина той става все по-зле и по-зле. 

Не го изоставих. Мислех, че това е моментът, в който той трябва да се промени, да повярва или поне да стане по-добър човек. В началото имаше някакви проблясъци, но след време всичко започна отново. Макар и болен, той продължава да живее живота, който живееше и преди. Продължава да е егоист, безбожен и дори жесток. Не вярва, че нещата, които е извършил, са причината да е в това положение. За Бог и дума да не става. Дори ме кара за забравя за Него, защото вярата не била за млади хора. Ужасно ме боли да гледам как този човек си отива, без да прости и да получи прошка. Боли ме, като виждам, че отива там, където не бихме пожелали на никого да иде – в ада. Как да спасиш една душа, когато тя не иска да се спаси? 

Обръщам се към всички – млади, стари, няма значение: НЕ ПРОПИЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА СИ! Живейте в Господа! Молете се! Четете Словото! И живейте според Божиите закони! Защото в противен случай страдате не само вие, но и близките ви, родителите ви, децата ви. Няма нищо по-лошо и болно от това – да гледаш как баща ти или майка ти си отива, без да е осъзнал истината за живота. Понякога по-младите прозряват преди родителите си. Така че, мили родители, вслушвайте се в децата си! Може би те не са толкова неопитни и глупави... 

Обичайте Господа и живейте с Неговата любов! 

24 Септември 2008 г. 

гр. Силистра

 

Лична страница на Иглика Георгиева