Лична страница на Иглика Георгиева

Към края на един живот, но с вяра


Рано или късно, всеки стига до края на своя път на земята. Не е важно колко си живял – дали 10, 20 или 100 години, важно е как си изживял тези години. В началото, когато повярвах, си мислех, че да си праведен и верен на Бог, е много скучно и по някое време омръзва да не правиш всички онези забранени от Него неща.

Християните според мен водеха много скучен и еднообразен живот, но по- късно осъзнах, че смисълът на живота не са само удоволствията. Сега дори ги съжалявам невярващите – хората, търсещи нови удоволствия, нови усещания, лутащи се насам и натам, мъчещи се да открият нещото, което да утоли този силен копнеж на душата. Този копнеж, мили братя и сестри, е по Бога. Само Той може да утоли жаждата на душата ни! Само Той може да засити глада на душите ни. Пък и кой друг може да ни подаде винаги ръка, никога да не ни предава и да ни е обещал толкова много хубави неща – никой!

Преживяла съм доста неща за скромните си годинки и продължавам да се удивлявам от хората. Хора, които имат един дълъг, много по-дълъг живот зад себе си и същите тези хора не знаят защо са живели, не са намерили истината за живота и дори на 100 години да станат, пак ще продължават да търсят нещото, което да направят, за да кажат, че са живели пълноценно, но не го намират. Знаете ли защо? Бог многократно се е опитвал да им покаже, че не е това правилният начин на живеене, а именно – в греха. Поставял ги е в трудни ситуации, в безизходици, взимал им е всичко – само, за да може да се обърнат към Него за помощ. Но уви, те са Го отхвърляли и не са Го искали в живота си, прогонвали са Го. 

Познавам до болка един такъв човек, който сега е в много тежко състояние не само телом, но и духом. Всеки ден от живота си съм била с мисълта, как да го накарам да прозре истината, да приеме Бог в живота си, да се освободи от греха и всичкия този товар на минали грешки, да изживее остатъка от живота си праведно, и да бъде щастлив, но той избра другата стана на пътя. Продължи да живее както преди, продължи да живее в грях. Гледам го и се мъча да разбера защо. Защо не протегне ръка и не помоли за прошка? Това е моят земен баща. 

Да ви кажа честно, до момента на неговото разболяване аз изпитвах гняв към него, много гняв бях натрупала. И не осъзнавах колко много го боли, колко пъти е съжалявал за всички тези неща. При последната ми среща с него Бог ми разкри истината. Аз си мислех, че той нищо не осъзнава и не разбира, че не съжалява за живота си, но съм грешала. Този път го видях като баща – баща, който обичам с цялото си сърце. Обичам го и му простих всичко за секунди. Сълзите в очите му бяха всичко онова, което съм искала през целия си живот. Те бяха извинение, бяха вик за помощ, бяха сълзи от мъка и жал. Не бях вярвала, че той може да плаче. Аз знам, че Бог го постави на това място, за да оцени живота и да се обърне към Него. И вярвам, че Бог е милостив и ще му помогне, така, както е помагал на много други. 

Мили братя и сестри, ако има някъде някой като мен – с болка в семейството си, болката, наречена „рак”, искам да се обърна към вас – не се предавайте никога! Не съдете Бог никога! Той прави всичко с цел. Може би сега не я разбираме. Може би не сме съгласни. Може би ни боли. Но истината е, че всяко зло е за добро, когато обичаш Бог. През целия ми живот лошите неща, които са ми се случвали, са били за добро и са ме правели по-силна. 

Ние, хората, често търсим подкрепа в друг човек, но дори и този човек да ни подкрепи, това не ни е достатъчно и този проблем не ни дава покой. Да, така е, няма покой без Бог! Търсете Него! Молете Му се като дете! Искайте прошка! И най-важното – никога, ама никога не се предавайте! 

Моят баща преживя 5 операции, множество усложнения след тях, оправяше се и пак ставаше зле, но не се е предал, вече две години ходи по лекари и опитва всичко. Никога не се предавайте! Спасението ще дойде, когато най-малко сте го очаквали. Понякога Господ ни изпитва до последно, до последния миг. Не се отказвайте и не спирайте да вярвате в Него, в Неговата сила и милост! Бог ви обича. Той обича всеки един от нас. 

30 Октомври 2008 г.


Лична страница на Иглика Георгиева