Лична страница на Иглика Георгиева

Минало и настояще

 

Много пъти съм чувала въпроси или констатации от хора, предимно от новоповярвали (и аз съм го правила), които задават въпроси от рода на: „Защо по времето на Мойсей Господ е вършил чудеса, а днес не?” или „Ех, ако бях повярвал по онова време, друг щеше да ми е животът, Господ щеше де ми помага повече”. Да, ама не! Проблемът не е във времето, а още по-малко е в Господ. Проблемът си е изцяло и само в нас – хората. На теория всеки го знае този факт, но дълбоко в себе си, тайничко пак си задава тези въпроси – поне понякога. Или пък в момент на слабост, се чуди, защо Господ е позволил това да се случи.

Колко пъти съм си ги задавала подобни на тези въпроси, не мога да кажа. Особено, когато нещо лошо се случеше на мен или на някой добър човек, когото познавам. Но вече зная! Причините са много. Ето някои от тях: не достатъчно силна вяра; не си потърсил Бога, не си Го помолил да ти помогне; или си Го помолил, но не си вярвал, че Той ще го направи, както правех и продължавам понякога да правя  и аз.

Може да си помислиш, какво съм седнала да те поучавам, като аз самата продължавам да греша. Така е, но аз лично бих предпочела да приема съвет от човек, който е бил там, където съм аз в момента или е извървял поне част от пътя, вместо някой, който познава всички канони на църквата, знае наизуст Библията, но никога не е имал моите съмнения и моите притеснения – този човек може само да предполага как се чувствам. Затова по света има групи от хора, които преминават през един и същи етап или проблем в живота си, защото се разбират помежду си. Моля се на Господ, да успея да помогна поне на един от вас, скъпи братя и сестри.

Не обръщайте гръб на Господа в трудните моменти, не Го обвинявайте, че не е до вас, защото всъщност вие не Го допускате. Днес четох този пасаж:

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им  разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.” (Деяния 16:26).

Павел и Сила са ги били с тояги, разкъсали са дрехите им и са ги хвърлили в тъмница, а те как са реагирали на всичко това? Хвалили са Господа! Не са се оплаквали – нито на Него, нито помежду си, а просто са Го хвалили. А ние какво правим в трудни ситуации? Първо се вайкаме, оплакваме се, после някой ни съветва да се молим или се моли за нас, защото ние нямаме сили, и накрая се сещаме (ако изобщо се сетим), да хвалим Господа.

Затова и чудесата не се случват толкова лесно, мили братя и сестри, защото ние не сме като Павел и Сила в реакциите си или като когото и да е от онези времена, на които се възхищаваме и в които искаме да живеем.

Истината е, че ако решим да се променим, ние можем да доведем тези времена в живота си. Необходимо е само да допуснем Бог да бъде Господ на живота ни и да Го хвалим всеки ден, при всеки удобен и НЕудобен случай.

Молитва: Татко, аз вярвам, че Твоите цели и намерения са единствените, които са правилни и полезни за мен, така, както си промислил най-доброто и за всеки един човек на този свят. Господи, моля Те, помогни ни да сме по-силни във вярата си, по-верни  и по-покорни спрямо Теб. Помогни ни да станем по-добри християни и по-добри хора. Амин.

Лична страница на Иглика Георгиева