Лична страница на Иглика Георгиева

Осъждението е от дявола

от Господ – разбиране, прошка, свобода





Осъждението е недостатък, който се опитвам да изкореня от себе си. Надявам се споделеното от мен да ви предизвика и да ви помогне да достигне до разбирането, че всички ние понякога съдим, без дори да го осъзнаваме. Много е трудно да изкореним този проблем – особено след като повярваме. Тогава дори май започваме повече да съдим хората: „Този защо така прави, онзи защо друго?”...  Да осъждаме другите е един от недостатъците, от които трудно се отказваме. Някои хора дори не се борят с това.

Гневът е често срещан резултат от осъждението, а в гнева си човек изрича неща, за които след това съжалява. Аз имам този проблем. Често оставям гнева да ме обхване, да ме превземе дори. Защо казвам „оставям”? Защото това ни е проблема на нас, хората, че позволяваме нещата около нас да се случват, без да им се противопоставяме. Имам позната с много здравословни проблеми, причинени от нерви – това пак е гняв. Гняв, нерви – все едно как ги наричаме, но това са неща, на които се оставяме да ни завладеят. Тези неща не са част от Божието царство. Следователно - те не са дело на Господ, а на сатаната. И какво излиза? Че ние сами се отдаваме на дявола, сами му отваряме вратата, сами го пускаме в дома си, а после обвиняваме Господ за неговите деяния.

Мили братя и сестри, ние сами допускаме делата на дявола в живота си, като така му позволяваме да ни владее. Ще ви дам пример със съденето на някого. Първо започваме да го осъждаме в ума си. Мислим си – защо този човек постъпва така. След това идва на ред раздразнението и гнева. Започваме да се дразним, когато го виждаме. Отбягваме го. Ядосваме му се. И накрая започва да ни завладява злобата, която лесно прераства в омраза – ужасни, поробващи чувства, които предизвикват много други стъпки встрани и докато се усетим, сме нагазили с двата крака в калта. Дори се чудим – как сме стигнали от тук. Понякога се оказва, че сме най-слаби във владеенето на чувствата си, особено на лошите.

По-лесно е да изпитваш лоши чувства отколкото добри, нали? И това важи за всяка плът. Не е ли по-лесно да погледнеш колегата, който все се спотайва и да кажеш, че е мързелив, отколкото да се опиташ да го разбереш и да му помогнеш? Може би той има проблем и нещо му тежи на сърцето. По-лесно е да се държиш лошо с него, отколкото да го поканиш на кафе като приятел, да се опиташ да му помогнеш. По- лесно е да отбягваш съученика, който всички отбягват или тормозят, отколкото да поговориш с него, да му дадеш някой съвет. Много по-лесно е да осъдиш, отколкото да си признаеш, че това не е твоя работа и че всеки си носи сам кръста.

Осъждението не е малко нещо. То е голям наш проблем. Ние не искаме да съдят нас и да ни отбягват, нали? Тогава защо го правим спрямо другите хора? Всеки път, когато ви дойде на ум нещо такова, спрете, покайте се за тази мисъл и се опитайте да погледнете от друг ъгъл на нещата. Ако изречете осъдителни думи, покайте се! Отречете се от тях и благословете човека! Лека полека този навик ще се изкорени и това ще ни помогне да станем по-добри хора!

Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък върху нея.” (Йоан 8:7).

Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.” (Йоан 8:11).

Самият Господ Исус не ни осъжда. Нека се стремим да Му подражаваме в мисли, думи и дела - днес и винаги!

Лична страница на Иглика Георгиева