Лична страница на Иглика Георгиева

Пътят 


Моля Те, Господи, покажи ми пътя, по който трябва да вървя,

покажи ми коя пресечка да хвана и на къде да завия.

Покажи ми, Господи, къде трябва да отида,

къде ме чака щастието и мира за моята душа.

 

Вървя безцелно и живея ден за ден...

Ти си до мен, аз зная, но на къде да вървя?

Спирам хора и ги питам за пътя,

но те не ме разбират, отминават ме.

Само Ти, Господи, разбираш моя език, само Ти!

Само Ти виждаш какво има в мен,

колко е уморено сърцето ми от търсене!

 

Стигнах до един град...

Всички ме гледат злобно, сякаш съм прокажена.

Не, няма да остана тук...

Те ме гонят, не искат да стоя в града им,

не съм го била заслужавала.

И с Теб постъпваха така, нали?

И сега аз пия от Твоята чаша...

 

Тръгвам си, Боже мой. Така, както си тръгваше Исус от Назарет,

Мнозина от Твоите са били гонени преди мен

и ще продължаваме да бъдем гонени заради Твоето име.

Тръгвам си...

Господи, лутам се, няма никого по този път.

Само Ти си тук, но си Достатъчен, аз знам!

 

Жаждата и гладът ме нападат по пътя.

Болката в краката ме хапе безмилостно, Господи.

Срещам една жена сама на пътя.

Тя казва ми да пия вода, че тя е за мен.

Дава ми храна, кани ме да седна за малко, да отпочина.

 

Толкова ми е спокойно до нея!

Тя ми говори за един път, пътят, Господи.

Жената ми казва, че съм близо,

но е много стръмен последният склон.

Даде ми вода и храна за из път и замина си.

Изчезна. Къде отиде? Сякаш се изпари...

 

Това си бил Ти, Господи, Татко мой.

Ти винаги бдиш над мен, винаги си до мен, аз знам.

С последни сили стигам до склона.

Но сега предстои най-трудното. Страшен е този склон.

Няма нито едно дръвче, на което да се подпра,

под което да спра на сянка, за отдих. Няма.

Само Ти си тук, Господи, аз знам.

Няма нито една пръчка, да я взема, да се подпра на нея.

Няма. Само Ти си тук, Господи, Боже мой, Закрилник мой.

 

Почти съм на върха...

Един млад мъж, много красив ме спира и ми казва,

че не вървя в правилната посока,

че там, на където съм се запътила, няма нищо.

Но аз знам, Господи, че това не си Ти.

Ти ми каза да вървя по склона и че той ще е страшен.

 

Не му отвръщам нищо на мъжа и продължавам,

а той вика ли, вика след мен...

Но аз не се спирам, защото Ти ми каза накъде да вървя.

Няма да се спирам.

 

Почти стигнах, затичах се и усетих ръка на своето рамо.

Обърнах се изплашена, но там нямаше никого.

Продължих да тичам и чух един глас да крещи моето име.

Стъписах се... Господи, това Ти ли си? Стигнах ли?

Знам, че си тук, но защо мълчиш?

Не отговаряш, а мъжът се появява отново и ми казва,

че съм сгрешила пътя. Обещава ми много вода, храна, подслон,

 

Нещо лукаво има в погледа му,

но аз съм сама и не знам какво да правя.

Пак го отпращам...

Не стигнах ли? Какво става?

 

Тогава видях светлина в края на пътя –

една топла и успокояваща светлина.

Господи, сега Те чувам – Ти ме викаш със силен глас.

Сякаш до сега съм била глуха и не съм чувала нищо...

Ти си ми отговарял през цялото време, но аз съм била глуха.

 

Ти ме изцели, Господи, Боже мой.

Ти показа ми пътя.

Без Теб е толкова страшно.

Чувствах се сама и беззащитна,

но Ти си бил там, Господи.

Бил Си до мен, но аз не съм Те чувала…

 

Лична страница на Иглика Георгиева