Лична страница на Иглика Георгиева

Разглезените деца на Господ


Да не угнетявате вдовица или сираче. Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чеда – сирачета.” (Изход 22:22-23).

В навечерието на Рождество Христово винаги размишлявам много за семейството и за нещата, за които съм благодарна на Господ. Ако сте чели предните ми писания, знаете, че наскоро загубих много близък човек – баща си. И тази Коледа ще е първата без него. Така, де, имало и други без физическото му присъствие, но беше различно. Една картичка или обаждане бяха поне малко заместващи присъствието му. Пиша това, защото скоро се срещнах с няколко съдби, които ме трогнаха, Господ ми показа нещо, което искам да споделя с вас.

Много е тежко да загубиш родител или спътник в живота. Затова се обръщам специално към вас, сирачета и вдовици, и искам да ви кажа че Господ винаги бди над вас, дори и ако не ви се вярва, че е така. Не Го обвинявайте за загубата на любимия човек, защото не Той ви го е отнел. Господ ви обича и би ви подложил само на това, което можете да понесете, макар на вас да ви се струва, че не е така.

Господ ни познава по-добре от нас самите. Не се отвръщайте от Него заради мъката, както направих аз. Цял живот ми е липсвало едно нещо и колкото и да се опитвах да го заместя, в мен винаги имаше празнина – липсваше ми баща. Бях надменна и не допусках хората до себе си, защото не исках да ме лъжат и изоставят, както той правеше.  Тогава повярвах. Но това не ми стигаше. Господ ми даде всичко, за което съм мечтала, но това пак не ми стигаше. Исках баща си. Исках той да ми покаже, че ме обича. Баща ми се раболя, но нищо не се промени. Година по-късно легна на легло, не можеше вече да ходи, зависеше от една жена, която само Господ знае как се е отнасяла с него.

Един ден Бог отвори очите на сърцето му и баща ми каза неща, които съм копняла да чуя цял живот. Гопод ми дари моменти, които зе изпълниха с толкова обич, колкото не съм вярвала, че има за татко в мен. Нямаше го вече гневът. Нямаше я и омразата, а само срамът – заради чувствата, които съм изпитвала през годините.

Няколко месеца след това баща ми почина. Тогава мнго се съкруших, но не исках да го показвам на околните. Исках да съм „силна”. Но всъщност бях объркана и наранена. Не разбирах защо се случи това. Баща ми повярва, молеше се всеки ден, докато беше в състояние. Аз толкова силно вярвах, че ще се оправи. Чувах, четях и гледах, как по света стават чудеса, как хората се изцеляват от нелечими за медицината болести и бях сигурна, че Господ ще дари и баща ми с това чудо.

Всички казваха, че му остава малко – лекари, приятели, близки. Те искаха да се подготвя, но аз се бях вкопчила в това чудо и го чаках. През деня преди баща ми да почине, бях при него – виждах, че не е добре, но имаше дух, какъвто не съм виждала в никой друг, дори в хора, които вярват от деца, но те го нямаха. И макар и много грешен – той се молеше и вярваше, че ще стане на крака, и се бореше за това.

Воля, брата и сестри, този човек имаше толкова силна воля и борбеност, достойни за възхищение. Но той днес не е сред нас и аз вярвам, че си отиде от този свят за добро, за да бъде на по-хубаво място, което ще копменсира всичките му мъки на земята. Господ го прибра при Себе си, за да е щастлив. И ако моята болка и тази на близките ми е цената за това – то нека така да е. Помислете, не е ли егоизъм да искаш някой да бъде до теб и да се мъчи, след като може да е на по-хубаво място?

Ние сме като разглезени деца, които не оценяват жестовете на родителите си. Господ е наш Баща и Той ни мисли само доброто! Не се отвръщайте от Него само, защото не разбирате Неговите цели! Погледнете назад и си спомнете за всяко едно зло в живота ви и размислете, не е ли било последвано от добро? Не вярвам, че отговорът е не. Вие явно отказвате да видите истината, ако отговорите отрицателно.

Много неща са ме наранявали и много съм изстрадала за скромните си 20 години, но те са ме направили човека, който съм днес, и който пише тази редове. Човекът, който Господ ме е направил! 

Не бъдете и вие разглезени деца! Обърнете се към Господ и Му се извинете за своята неразумност и неблагодарност! Позволете на любовта Му да ви обгърне!  Амин.

15 Декември 2009 г.

Лична страница на Иглика Георгиева