„Помогни нив беда, защото суетна
е човешката помощ. Чрез Бога ще вървим юнашки, защото Той ще стъпче противниците
ни.” (Псалм 108:13).
Господ често ни поставя в ситуации,
в които да прозрем, че на не можем да уповаваме на хора. А само и единствено на
Него.
През последните седмици имах честта
да се сблъскам с това и продължавам да се сблъсквам с този проблем. Макар много
отдавна да съм се отдалечила от много хора,поради различията в разбиранията и нуждите. Все още несъзнателно съм се
уповавала на някои от по-близките ми хора или така наречените ми приятели,
които се броят на пръстите на едната ми ръка. Преживях и преживявам
най-големият си страх – болест. Тъй като бащами има рак и в на легло от почти година, започнах да ценя много здравето
си, но за съжаление ме споходи нещо не много сериозно надявам се, но все пак е
болест.
Страхувах се да отида
сама на лекар и за това исках някой да дойде с мен за подкрепа. Майка ми беше
на работа и нямаше как да дойде с мен, за това се обадих на въпросните ми
приятели или може би да кажа „приятели”, които един след друг ми отказваха,
поради редица неясни за мен причини, като „не ми се става толкова рано” или „не
мога, трябва да чистя у нас” и други извинения от рода, последвани от едно и
също изречение: „Но като свършиш, ми се обади за кафе, а и да кажеш какво е
станало.”
Може би трябва да съм им благодарна
за интереса към моето здраве все пак, но аз нямах нужда от това. имах нужда от
едно безмълвно дори присъствие в болницата с мен. Не бях болна от проказа все
пак и не съм на смъртно легло. Макар и така да беше, също не бих ги оправдала. Заради
суетата и страха ни всеки ден умира в самота по един човек, а може и да са
повече. Моля се на Господ да ме освободи от тези недостатъци, които
най-вероятно се съдържат и в мен. Аз също рядко ходя при баща си, защото не
живеем в един град. Което вероятно е до някаква степен оправдание от моя
страна, но не съм му отказвала подкрепа, когато ми я е поискал. Надявам се и да
не му откажа, докато е на земята.
Скъпи братя и сестри, моля ви,
умолявам ви, не изоставяйте хората в нужда, не отказвайте морална подкрепа,
както направиха моите „приятели”. Но и не уповавайте на хората, уповавайте се
на Господ! Само Той е винаги верен и отзивчив. И не си мислете, че Той ви е
забравил! Може да е забавил помощта Си, но няма да ви забрави. Господ ви обича
с чиста и безкористна любов. Хората са суетни и непостоянни. Но Господ няма да ви
изостави в беда или в болест.
„Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост траедо века.”
(Псалм 106:1).
„По-добре да се надява някой на Господа, а не да се уповава на човека.”
(Псалм 118:8).
„Едни
се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град. Гладни и
жадни, душата им примираше в тях. Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
И Той ги избави от утесненията им, и заведе ги през прав път, за да отидат в
населен град. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му
дела към човешките чада; Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с
блага. Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо, защото
се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния. Затова
смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне. Тогава извикаха
към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им; Изведе ги из
тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им. Да славословят Господа за
Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; Защото разби
медните порти, И железните лостове сломи, а пък безумните са в скръб поради
беззаконните си пътища И поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко
ястие, А те се приближават до портите на смъртта. Тогава викат към Господа в
бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си та ги
изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат. Да славословят Господа за
Неговата благост, и за чудесните Му дела към човешките чада!” (Псалм 107:4-21).
Вярвайте и се молете,
защото Неговата милост трае до века!
Дано Господ ни даде
мъдрост и милост към ближния и дано се смили над нас и да ни прости греховете
към братята и сестрите ни! АМИН!!!
